Адвокат Мария Шаркова е специалист по медицинско право и проблеми, свързани с

Адвокат Мария Шаркова е експерт по здравно право и проблеми, свързани с ръководство и действие на лечебните заведения. " Марица " я потърси във връзка със случая с 6-годишния Ангел Райчев, който умря след дентално лекуване в пловдивската частна клиника " Медикус Алфа ".

 

- Адв. Шаркова, в общественото пространство в последно време циркулира тезата, че няма наказани медици за лекарски неточности. Какви са Вашите наблюдения?

- Не е правилно, че няма наказани лекари с влезнала в действие присъда. Има такива случаи, въпреки че са единични делата, по които има влезнала в действие присъда " отнемане от независимост ", която се изтърпява дейно, а не условно. Много постоянно по наказателни каузи се лишава и правото да се практикува специалността за избран период. 

В България не се води статистика на броя на наказаните медицински експерти за увреждане или причиняване на гибел по несъобразителност, по тази причина не може да се оповестят публични данни.

В последните 8 години наблюдавам водените цивилен каузи против лечебни заведения и медицински експерти, като още през 2018 година разгласих свое изследване по тематиката, което от време на време допълням с актуализирани данни. Събраната от мен информация на този стадий обгръща данни за над 600 правосъдни каузи, водени в интервала 2007-2025 година Източниците ми на информация са няколко за да се събере допустимо най-достоверна и цялостна информация: Централният уеб основан интерфейс за правосъдни актове на Висш съдебен съвет, Единният портал за електронно правораздаване (ЕПЕП), както и данни, събрани по реда на Закона за достъп до социална информация, и данни от правноинформационните системи. 

Това изследване ми оказа помощ да откроя няколко трендове. На първо място се открива, че броят на делата против лекари и лечебни заведения се усилва. Това не значи, че се е нараснал броят на нарушаванията, а само, че хората имат по-голям достъп до информация и до юридически услуги и поддръжка на разнообразни пациентски организации. Тази наклонност кардинално се следи в международен мащаб. През 2019 година в България 20% от всички каузи са били за причиняване на гибел, а през 2024 година - 26%. Делът на почетените искове, касаещи гибел, през 2019 година е 42%, а през 2024 година - 44%.

Втората наклонност е увеличение на броя на почетените искове на пациенти, т.е. усилва се броят на наказаните медици и лечебни заведения. 

 

- Срещу лекари или против лечебни заведения се водят множеството каузи?

- Основно делата - в 80% от случаите, се водят против лечебни заведения. Това е по този начин по няколко аргументи. Първо пациентът или околните му не разполагат със специфични медицински знания, с цел да преценяват кой е съответният експерт, съдействал за причиняване на вредата, с цел да заведат дело против него. Освен това събирането на присъденото обезщетение е по-лесно, когато се търси от лечебното заведение, тъй като то има непрекъснати финансови приходи, спрямо осъществяването върху физическо лице, което да вземем за пример получава единствено заплата, няма друго имущество или има фамилно жилище и така нататък Лечебните заведения са длъжни да подписват застраховки “професионална отговорност ”, само че за жал не всички лечебни заведения съблюдават това свое обвързване. Това води до съществени финансови опасности за лечебните заведения, тъй като делата са продължителни, натрупат се лихви, а и размерът на компенсациите нараства от ден на ден. 

 

- Буквално каква е цената на лекарската неточност?

- Трябва да уточня, че аз не обичам да употребявам израза “лекарска неточност ”. Първо, той насажда просвета на обвиняване и персонализиране на пропуските. Всъщност в болшинството от случаите няма едно отговорно лице, а повода за пропуските е сложна. Само в 11% от случаите можем да приказваме за съответна неточност на съответно лице, до момента в който в останалите 89% повода се дължи на голям брой систематични пропуски. 

Наблюдава се повишаване на размера на компенсациите, само че той остава доста по-нисък спрямо тези при правонарушения, настъпили в следствие от ПТП. 

Средната цена на исковете възлиза на 75 500 лв., а междинната дълготрайност на делата - 46 месеца, т.е. съвсем 4 години. Статистиката, с която разполагам, демонстрира, че при случаите на засягане на телесна цялост най-вече искове има за причиняване на физически болки и следващи операции - 33%. Следват ги тези за загуба на крак - 22%, на трето място са комплексните увреждания - 18%, след които се подреждат уврежданията на орган или част от тялото - 16%, и загуба на орган - 11%. Стойностите на компенсациите варират в огромни шпации дори при сходни увреждания.

 

- В кои медицински области са случаите, за които най-често се завеждат каузи?

- Данните демонстрират, че най-уязвими специалности са акушерство и гинекология и хирургия. При сбор на делата 525 - с хирургична намеса са свързани 131, а с АГ са свързани 70, което е показателно. Но има огромен брой каузи и за случаи от ортопедията и денталната медицина.  

 

- Как да постъпят хората, когато считат, че има лекарска неточност?

- При подозрения за някакви нарушавания на правата на пациентите по време на лечебния развой - като някакво увреждане или причиняване на гибел, има три благоприятни условия за отбрана на правата на пациентите. 

Първата опция е подаване на тъжба, посредством която да се инициира инспекция от Изпълнителна дирекция “Медицински контрол ” (ИАМН), която би трябвало да управлява качеството на здравната помощ и да откри дали са спазени правата на пациентите. Ако тя откри нарушаване, може да наложи административни наказания - на доктор, или на лечебно заведение.

Обстоятелството, че има налице административно нарушаване, не всеки път значи, че то е причина за вредите, които е претърпял пациентът. Може да има някакви административни пропуски, които нямат никаква връзка с увреждането. Обратното също е правилно - има каузи, при които лечебното заведение е наказано, въпреки ИАМН да не е открила пропуски при своите инспекции. 

В практиката си неведнъж съм попадала на случаи, когато ИАМН не прави пълноценни инспекции. Самата аз съм установявала пропуски на самите проверяващи и съм алармирала Министерство на здравеопазването за тях. 

Втората опция за пострадалите - пациентите или техните близки, изключително в случаите на гибел, да се сезира прокуратурата и да се образува досъдебно произвеждане. То се води единствено против физическо лице и би трябвало да се потвърди, че същото е направило закононарушение - причиняване на телесна щета или гибел при професионална несъобразителност. Присъдите се постановат единствено от съда и до влизане в действие на присъдата важи презумпцията за невиновност. 

Третият вид е завеждане на цивилен иск против съответен медицински експерти или против лечебно заведение, в качеството му на юридическо лице, шеф на въпросните медици, за причиняване на имуществени и неимуществени вреди вследствие на физическо увреждане или гибел.

За разлика от наказателното произвеждане, тук дейната страна е ищецът и той дружно с юриста си би трябвало да потвърди някакво нарушаване от страна на медицинския експерт или лечебното заведение и по какъв начин това нарушаване е обвързвано с настъпилото увреждане.